15 окт. 2013 г., 21:22  

Студена вечност 

  Поэзия » Философская
475 0 0
Студена вечност
Протягам двете си ръце във тъмнината,
прозрачна, бяла, хладна е мъглата...
и сливам се със нея във нощта,
потъвам в глутницата... вълчицата... зова...
В проблясъка на лунна светлина...
долавям поглед жаден...
самотен, хищнически, нежен... хладен,
докосват ме... устни зажаднели,
загръщат ме със топлата си сянка... бледи
и впиват... белезите... дишам свободата...
потапям се в нощта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Все права защищены

Предложения
: ??:??