6 июн. 2007 г., 19:16

сТуДъТ в ТеБ 

  Поэзия
1122 0 2
Всеки ден виждам лицето ти.
Всеки ден срещам очите ти.
Всеки ден усещам тялото ти,
но никога не чувам сърцето ти.
Сякаш го няма във теб,
избягало, подплашено от студ,
скрило се във някой ъгъл,
чака някой да те стопли
и тогава да се върне,
да остане с теб завинаги.
Но след толкова тъга и болка,
как мога само аз да стопля
ледено-студеното ти тяло,
лицето ти безизразно
и очите ти безжизнени?...

© Дани Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??