Върни ми вярата от вчера.
Върни ми снощния сън.
От моят стъклен дом не искам
да изляза вън!
Кажи ми във какво да вярвам?
Кажи какъв да бъде моят страх?
Какво да си припомням нощем,
щом всеки спомен е прах?
Няма да завися от чужди истини,
няма да плащам бъдещите грехове!
Зад стъклените ми стени потиснати
вече не спят страхове!
Къде да търся вече лудостта,
нали тя ме крепеше?!
Дали изгубена е в пепелта
с вятъра,който ми шептеше?!
Какво се крие зад звездите
в друг живот ще разбера.
В този само искам
да съм това,което избера!
© Лала Ловеч Все права защищены