Стъклен Свят
Печална жал в сърцето натежава.
В миг топи се в пурпурна омая.
А мислите за теб очакват своя заник,
неизбежно време за раздяла.
С укор тишината ни посреща,
в стена от пепелна омраза.
Сърцето ти обвито в мрак остава.
А аз престанах да очаквам края.
Дъждът ръми безспирно, тихо...
в парка на отминала любов.
А там отдавна вече други ...