Стъклена кана

31 янв. 2019 г., 10:02

Поэзия

290 1 2

Бавно и леко,

като в забавен кадър

от филм на Тарковски,

ръцете нелепи повдигат

искрящата кана с вино.

Червената струя

се плисва на сладка вълнá

по косите, гърба, раменете

и теква в рубинени капки

по пода.

Мирише на есен и горест,

а вън е април.

В стъклата

се удря младото слънце

и сипе искри, и пали огньове,

и пръска дъга разноцветна,

играе, лудува, пирува

из светлите късчета

счупена кана,

флиртува с гъстото вино

по твойта коса,

по мократа блуза

и двете нелепи, сърдити

и толкова скъпи ръце,

които задъхано,

късче по късче,

ме сбират от пода.

1.05.1995