1 нояб. 2011 г., 15:49

Стъклена сълза 

  Поэзия
590 0 3
Синьо разтичане по бяло стъкло,
сълза, разделена на атоми,
аз съм отвъд твоя свят,
отвъд пътеката, която ни свързва.
Последната сълза - пресъхнало езеро,
жадна душа, осакатена,
спирам да гледам през прозореца,
навън заваля сняг от забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »