Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета,

прекалено дълго търпях

твоя кръговрат…

и ето я моята, голата,

тя може да е вулгарна, дръзка и непочтена,

но все пак е истинска и е тук.

Който иска сега да съди,

ако ще и да ме мъчи

и на Голгота да ме разпъне…

пак не ще се откажа от моя порок

и ако трябва, лилава кръв ще лоча,

като скитник ще бродя… тук и там,

а за изкуството ти не ми говори,

че то различни форми приемало…

усети ли ти сега

         моята злоба,

            моето презрение

към теб…

задето ти си нямал свобода,

взимаш я от другите…

но моята не ще успееш да откраднеш -

мисля и танцувам,

      пиша каквото си пожелая,

ала теб не ще пожелая.

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета…

та нали само то ти остана!