Тези стъпки, тези тихи стъпки,
дето нощем чувам във съня си
и се будя, и се моля в тъмното...
И на сутринта не знам какъв съм:
спомен, звук, рисунка на стената
или драскотина в паметта ти,
песен – нова или недопята,
смях ли, плач ли
в есента ти?
Твойте стъпки, тези тихи стъпки,
дето чувам нощем в съня си,
те негласно ми припомнят:
тук сме още.
И не се е свършило!
© Стоян Стоянов Все права защищены