7 нояб. 2017 г., 11:29
Стъпки в нищото
В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване,
изострени от време и от хора,
по формата напомнят за пазачите,
обрекли се на чуждата каторга.
Пътеките, от допира до стръмното,
стесняват върховете си виновно.
А мракът продължава след разсъмване.
Денят е неначената условност. ...
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване,
изострени от време и от хора,
по формата напомнят за пазачите,
обрекли се на чуждата каторга.
Пътеките, от допира до стръмното,
стесняват върховете си виновно.
А мракът продължава след разсъмване.
Денят е неначената условност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петя Павлова Все права защищены
Предложения
-
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
-
Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
