Раждането се протегна и достигна смъртта.
Тихо ù прошепна - успокой се.
Ти си моята същност - безкрайна мъгла.
Аз твоята рожба - прозрачна сълза.
Тогава гневът, причинен от смъртта,
се сведе до най-ниската си точка.
Търсейки долу своята свобода.
И утихна примирено във прошка.
А животът се изправи в цялата си пълнота.
С всички свои части те прегърна.
Душата да спаси от болката в ума
и с примиреност нежно те обгърна. ...