СТЪПКИТЕ ТИ ЛЮБОВ
Съществувам чрез стъпките ти, любов.
По тях се изкачвам до върха на дъгата.
Кръгозорът ме обгръща в нежен зов
и палитра нежни цветове за душата.
Птица съм и с вятъра се надбягвам.
Губя се в облаци. Отново изплувам
от мъглите. Сълзите им отбягвам
и за гнездото си топло жадувам.
Там чакат ме птичетата гладни.
С човка подавам на всяко храна.
Да ги науча на всичко са жадни.
Уча ги на обич от своята душа,
но и в подлия свят как да оцеляват,
с гордост да разперят силни криле,
любовта с любов да опознават,
да знаят кое е тяхното светло небе.
Да разпознават лесно свои и чужди,
да не мечтаят в небето да бъдат орли,
че нашите съдби са отредени, други -
на прелетни птици със свои мечти.
Чрез стъпките ти, Любов, съществувам.
Губя ги, търся и отново ги намирам.
Срещу вълните решително плувам.
С твоите нокти тъмнината раздирам...
11 11 2015
© Надежда Борисова Все права защищены