Dennitza (Деница Петрова)
8 19
28 дек. 2020 г., 19:35

Стъпвам по жарта 

  Поэзия » Философская
1025 2 12

В десницата си Господ носи светлина

и  част от нея капна в любовта, 

когато някого обичам се възраждам

и сякаш нови мостове изграждам

 

и стъпвам по филизи от жарта

душата ми жадува топлина

и ако някой ме посочи с пръст

той също носи своя земен кръст

 

Може някой да ми каже, че греша

че не съм светица, бяла на света, 

може някой, зад гърба ми да ме плюе

и това във слух да се разчуе. 

 

Камъкът откъснат в празните слова

по-тежък става, и отхвърлен във вода, 

а този, който нечестива ще ме назове

той  слага си безумно с шепи грехове

 

И знам, че няма да потърся съдия, 

защото който съди вика тъмнина

от десницата Господна пия светлина

непресъхващ извор, живата вода.

 

Стъпвам по искрици от жарта

душата ми жадува топлина

и който ме посочи с пръст

ще тегли двойно своя кръст.

 

© Деница Петрова

 

© Деница Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

14 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??