17 июл. 2006 г., 13:04

СТЪРНИЩА 

  Поэзия
1175 0 12
СТЪРНИЩА
Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.
И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.
А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??