СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава,
изгърбен – над реката – мост,
върбата – с арката си снежна,
потропване на късен гост –
при мен отбил се за последно,
кафето с ароматен дъх,
разчупил утринта на залци,
и тъничкият крехък мъх –
пробил леда със остри палци,
съня на всички семена –
които искат да покълнат,
и щрихите на синева
под топлото крило на щъркел...
Във черно-белия си филм –
без думи, в сто нюанса сиво,
светът – без фалш и капка грим,
умее да мълчи красиво.
© Валентина Йотова Все права защищены