dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
16 янв. 2011 г., 14:14

Суета 

  Поэзия » Другая
1416 0 23


„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,

зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,

днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...

и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”

 

Борис Христов

„Книга на мълчанието”

 

Ела и престъпи през този праг,

над който са се сврели всички думи.

Недей да питаш ни защо, ни как

остават стръв за пир. И плиткоумие.


Не се оглеждай. Виждаш ли стени?

Мълчането е там стена. И кожа.

А ореол и трънени венци

на думите - ни ти, ни аз ще сложим.


Ела и влез! На пода ще седим -

земята тежка нека ни усети.

Да млъкнем, да горим! Да станем дим

с последния от пищните куплети.


Да помълчим и чуем как шурти

през нас и в нас, свещена, тишината.

Огънала ни в сърп – глава в пети.

Огънала ни в арка над земята.


И тази арка да е покрив. Къс

небе от думи. В стон да ги отприщим,

докато върху нас пониква кръст

от шурналата тишина и киша.


Но и тогава, и под този свод -

до кръстовете, бурени и змии -

ще има някой глух безчувствен скот

да драска думи. Срещу две ракии.


 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??