Зелено е по градските алеи,
подземното метро бучи,
а вехнат Белчевите кестени
в суматохата на черните пари.
Откриват обновени паркове
и режат лентички, със грим,
а плачат Вазовите стихове
под тътена на тежък вик.
Театрите отново пълним,
но театър ни е всеки ден.
Пиесата ни май е съдник,
но ролите сами ковем. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.