Свободата за мен е като огненочервен бряг,
отразяващ последните умиращи лъчи на жаркото слънце,
удавени в сатенените багри на Черно море,
поели мириса на летен бриз, чакащи ново утро,
нова вечер...
За да се простят отново с любовния ритъм на моето сърце,
защото любовта за мен е това - свобода.
Защото любовта за мен е лятото,
събрало в себе си шума от нестихващите листа по главната улица -
 пътя към плажа,
там където хиляди сърца се намериха и се удавиха...
Там където след края на лятото всичко свърши.
И сякаш беше миг
беше само тръпка,
отмита от безмилостните вълни,
които прииждаха все повече.
И душата ми се стече с тях,
 потъна във водите
... и там остана да живее.
И сега е свободна,
сега сърцето ми пак копнее за онзи
хладен, нежен полъх,
за отражението на белите гларуси,
 рисуващи с криле по небесата,
 пишейки нещо...
И съм се опитвала да го разчета,
о, да...!
Аз исках да го разчета,
но тъмнината погълна всичко.
Есента със студен полъх отне щастието ми...
Моето щастие от едно вълшебно лято...
един неизживян миг
... една мечтана среща
... едно минало.