Любовта е нещото, с което човек се отличава от тварите в гората.

Любовта е нещото, с което човек доказва, че е висш.

Тя липсва в дивото и целта и е цената

да спечелиш пред някого любовния престиж.

Престижът в дивото се печели с перчене, със зъби, с нокти и с кръв.

Това е типичното, това е символът, за който мъжкарят се бори да е пръв.

Но, там целите различни са. Стремежът е поколение да родиш.

А при човека освен това и гъдела с партньора всичко да обмениш-

и себе си, и мислите, и чувствата, и цялото, което господ ти е дал.

Да го усетиш като нуждата да дишаш, да живееш и да не ти е жал.

Да му се радваш всеотдайно и от това да ти е така добре,

че да се надяваш тайно, че то ще продължава векове.

А когато всичкото това го няма, когато липсва любовта

и някой отново се стреми да стане пръв на всякаква цена

и тръгне той да компенсира любовта с показност или с пари,

с впечатление на близките, с гърчене и пълзешком дори,

то това е е купуване на дребно, като на градския пазар,

като в супермаркета със стоките, харесваш и не нужно да си с чар

за да получиш това което искаш, важно е да можеш да платиш.

Броиш парите, вземаш търсеното и знаеш, че то до тебе ще стои.

А без любовта човек е стоката и се показва: "Ето имам си това".

И го афишира: "Аз продавам се и това е моята цена".

Но, тогава всичкото това прилича ми на дивото в природата,

а ние сме същества с претенциите, че върхът са хората.

С претенциите да превъзхождаме, да имаме над всичкото превес,

и любовта една от тях е, но истинската, тая която е без интерес.

И накрая, ако ме попитат какво мисля и как живея този живот нелек,

едно ще кажа: "Не искам да съм стока, желая да съм истински човек".

Да! Не желая да съм Стока!

                                                                  Стефан Цеков