Омотва ме дъхът на прясно печен хляб –
търкалят се сусамените семки,
търсещи си пътя през босилек,
през зидове от слънчогледи
и прижурящата мараня...
И в шепа детството ми се побра.
По селските ни улици – оазиси
си чупехме от ароматната погача,
додето не извика строга майка,
детските, вършеещи пръстта, нозе,
криехме си силуетите във здрача
в махлата приглушена от проклетичко дете... ...