Текляво време змийски се проточи.
На запад грохна над баира.
Под него, на пресъхнали потоци,
следите във небето се опират.
Примрели до последната си капка,
безоки и невярващи, се вглеждат -
как птиче, пърхащо за кратко,
издъхна след последната надежда.
И грозно се заровиха в земята,
умиращи от недъждовност...
Текляво време се изви на запад.
Не капна. Даже и лъжовно. ...