16 февр. 2014 г., 15:23
Суша
И все така живота ме подмята
от ляво вдясно и напред-назад.
И вече тясна ми е тук земята,
защото не е място за парад.
Надигат се дори страхотни бури.
Прииждат непосилните вълни.
И времето спирачките ни тури,
и неприязън в дланите кълни.
Надигат се баирите отсреща.
Реките във коритото реват.
Небето и земята правят среща
и за молебен хората зоват.
Напукани са устните от жажда.
В душата ми пустинята гори.
В очите сухи пясъка се ражда,
а слънцето забравя да зори...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Силвия,за прочита и коментара!
Желая ти хубав ден и поздрав от мен! -
Силен и стилен стих!Финалът е разтърсващ!Аплодисменти!
-
Благодаря, Момичета!Трогнат съм от вашето внимание!
Желая ви хубав ден и поздрави от мен! -
Да, силни думи, Никола!
"Напукани са устните от жажда.
В душата ми пустинята гори.
В очите сухи пясъка се ражда,
а слънцето забравя да зори..."
Поздрав! -
Много силно,поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!