gerriethewallflower (Недописана)
33 9
31 окт. 2016 г., 11:08

Сутрешни навици 

  Поэзия
864 3 3

Завивките ти ще изстинат –

и аз със тях,

ще ме търсиш в памучно мекото

на чаршафите, разпилени в

море от самота, а будилникът

ще ти припомни, че закъсняваш,

но сякаш отдавна знаеш за това.

 

Кафето ти ще изстине –

и аз със него,

ще ме отпиваш бавно, предпазливо

в тъмно синьото на утринта,

животворна глътка – начало на деня,

горчиво се пропивам в черното,

утаена на дъното на чашата,

а ти се бориш с времето,

упорито чукащо на твоята врата.

 

Цигарата ти ще изгасне –

и аз със нея,

ще ме вдишаш, като по навик,

седнал на балкона, загледан в 

немирно разпилените есенни листа.

В дима ще ме потърсиш, но май ще

си остана въображаема игра. 

Пепелникът е пълен с угасености, а

сутрините ти са все така.

- - - - -

превърнал си ме в навик,

затова почна да ти липсва топлина.

© Недописана Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=QTmegoYy_B0

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??