ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
3 июл. 2020 г., 07:57

Сутрешно 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
5.0 (3)
1242 2 2
Покрусен си, но ме поглеждаш с онази топла жажда, неутолима.
Как да утоля дланите ти, които ме докосват с боязън,
немеят при извивките,
настръхнали в шепота на пресъхналото ти гърло...
Ридаеш.
Наболата ти брада бразди по кожата ми,
дразни я със стон, побърква ме.
Толкова те обичам, че искам да страдаш,
да се гърчиш от болка, доказвайки, че и ти ме обичаш!
Ето го!
Да пулсираш в заробване на вечна болка от мен –
така разбирам любовта! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Все права защищены

Предложения
  • crazymonster (Лефтерчо) Папка "Аутизъм"
    Папка "Аутизъм"
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • stivi797 (Стефан Янев) Обороты - до взлетных 1999
    Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »