Когато заспя - покрий ме с одеяло и запази ме докато аз съм незнайно къде.
Когато се събудя, направи ми кафе.
Посрещни ме с усмивка така както се среща гост от далеч.
Дай ми тая малка почивка от дългия път.
Знаеш, нали как сладък сънят е когато си тъй уморен.
Кафето нека е горчиво, а усмивката нека е все така детска след толкова прашни лета.
И сякаш се раждам отново със тебе в този мой
Чисто нов ден.
В този мой ден.
Посрещни ме с усмивка, направи ми кафе.
Аз гост съм дошъл отдалече.
Не моля за много.
И много не искам.
Само одеяло, усмивка, кафе.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены