28 апр. 2007 г., 22:18

Сутрин бавно - отиваща 

  Поэзия
634 0 0
Ще се плъзна по нежните устни
на заспиващия вятър...
Ще се храня от лъчите вкусни,
галещи вълни необятни.

А после ще рисувам
върху пясък нагрят.
Морето ще целувам...
Ще сграбча целия свят!

Сутрин бавно -  отиваща
към залеза на този сезон...
А пелерина, скриваща
свети, играе
слънце чудно - неон.

Сутрин бавно - заспиваща
сякаш дарява небето със плам!
Така искам, искам вечно тя да е там!

А после ще се плъзна по нежните устни,
Ще догоня препускащия здрач.
Ще захапя лъчите, тъй жадни и вкусни!

Ще се смея, ще прогоня старият плач!
Ще прогоня, ще се бия... Плач. Ще убия...

Ех, кога ли, слънце, аз ще те открия?!

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??