Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички,
и сякаш ги наказва – има нужда.
Разбишка им удобните привички
да си раздават безпроблемно служба.
Сега се вижда колко те милеят,
за хората и техните несгоди.
Кънти дивашката им одисея –
душите им са до една безродни.
И пак пропити в тънките си сметки,
не виждат едрото, не знаят сговор.
Сега са като във метални клетки,
градени в злодеяния и слово
лъжовно, пак е нужно Суверена
да впримчат – все подхвърляйки огризки.
Ала съдбата им ще е сломена,
докато в плен на страстите са – низки!
© Данаил Таков Все права защищены