Бяла рокля до тебе стои, 

усмивка грее, лицето гори,

облечен в луксозен костюм,

ухаеш на болка - скъп парфюм! 

Пръстен от ръката бляска, 

гордо се мъдри на безименния пръст ...

и камбаната в твоя чест кряска,

положил си клетва пред Божия кръст!

Усети ли ме, аз бях до теб ...

Душата ми до теб притихна ... 

Чу ли песните на вред,

на птиците, на цялата вселена ... 

Почувства ли ме, бях в безкрая, 

и плачех, тихичко зад теб ... 

Погребвах мечтите си накрая, 

завинаги погубени от теб ...

И накрая този топъл дъжд, 

падащ от най-тъжните очи

И небето с мен заплака, 

сля се с моите сълзи ... 

Бъди щастлив! 

Уви, нямам сила да го кажа!

Дано никога не те боли,

както мен тогава ...