Свечерява се в чувствата есенни,
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини,
че е трудно да ги опишем.
А мечтите, красиво измислени,
само в сънища раждат се, дишат.
Самоти, отчаяния, болки
неусетно във нас пускат котва.
Примирени сме – колкото, толкова...
Свечерява се тихо в живота...