15 окт. 2006 г., 12:39

Свекървата 

  Поэзия
930 0 7

Свекървата

              Думи, думи, думи –

злобни и обидни,

каквито само тя реди!

Да беше тука твоят син,

не би посмяла да ги кажеш!

 

Думи, думи, думи –

поток, река, море.

Да плувам не умея.

Удавила се бих във тях,

ако не дойде Той да ме спаси!

 

Думи, думи, думи –

жлъчни и жестоки!

Докога ли ще търпя?! –

Заради моите деца,

мои и на твоя син!

© Галина Белинска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ха-ха-ха, Логична тук просто ме побърка от смях. Не се предавай, Галя!
  • Мерси за съчувствието, но нямаше нужда...
  • защо ли всички свекърви забравят, че някога са били и снахи?!
  • Стискам палци!!! Не се давай
  • Разбирам те мила
    много тежък живот,
    ала дори и крива
    тя търси своя брод.

    Пишеш че е инвалид, понякога болката прави хората по лоши от колкото са в действителност.Позволи ми да те усмихна с един виц:
    "Говорят си две свекърви и едната казва на другата:
    - Ей как се менят времената, помниш ли едно време ние какви добри снахи бяхме,пък свекървите зли, зли.
    А другата отговаря:
    - Да помня, пък сега ние добрички ,пък снахите едни зли ,зли."

    Дано си се усмихнала,не се знае ние какви ще сме след време.

    Поздрав и усмивка.
  • Халосай с нещо по главата дъртата вещица!

  • Все пак не всички са еднакви
Предложения
: ??:??