7 нояб. 2014 г., 23:43
Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти,
безгрижна като пролетния вятър,
сърцето ми се гуши и мълчи,
а думите потъват в тишината.
Изгубвам се сред твоята душа,
с далечното усещане за тяло.
Не мога да си тръгна. Докога?
Във тебе даже краят е начало. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация