13 июн. 2024 г., 01:27
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота,
отрано в злите му капани.
Заспивах със едно око,
а с другото изплаквах раните...
Тогава срещу глупостта човешка
по детски съм намирал смелост,
със ход на уж невзрачна пешка,
да вдигна горделиво, чѐло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация