vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
26 янв. 2016 г., 12:26  

Свещ от самота 

  Поэзия
827 0 19

 

Днес вече не търся аз вечния Смисъл... 
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.

Днес дочувам само последните шепнещи ноти.
Тези  - в душата нахлули, когато остане без покрив.
Виждам акордите тихи на шепа невзрачни картини,
след като този живот през галерия пищна премина.

Днес най-сития поглед, преял от мечти, аз повръщам.
Нищо предишно не искам, от бъдеще сам се отвръщам.
Покрай телата на толкова мъртви и свети икони,
най-постоянното в мен свръхстремглаво се рони.

Днес отброявам надеждите - крехки светилници в здрача.
Сред ковчези догарят под стряха на черква - за тях аз не плача.
Кой пътешественик, тръгващ на път зад кръга на всемира,
иска тъга да пренася в отвъдното, след като то го избира...?

Днес онемяват безбройните сводове звездни върху очите ми.
Камбаните шеметно бият за моето най-последно излитане.
Днес малката свещ подслонена в дланта на случайния пътник,
ще проследи с пламък по вятъра времето придошло да я погълне.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за вниманието и хубавия коментар, Катя! Трогнат съм.
  • Онази нощ безсънна когато в гърлото горчеше,
    заплаках тихо в нощта а болката в сърцето
    като послание туптеше ...Сълзи горчиви
    на несретния живот - пристъпвам с последни сили,
    така не исках да съм в плен на злобен и суров живот.
    И все така наранена ще бродя, преминаваща
    ще докосвам съдби...Но светлината до край
    ще запазя в оазиса жив на своята душа...
    izumrudkata
    Тъжен стих си написал,Младене!
    Пожелавам ти да запазиш светлината!
  • Сърдечно благодаря на всички дали своя оценъчен и коментарен вот за скромния ми текст! Бъдете здрави и нека стратегическите ви действия бъдат съпътствани от успех! Ваш: M&M
  • Звучи като реквием.И тъжно и величествено.Друг не може така изразно да го опише.
    Желая ти оптимистично утро!
  • Не Знам какво да кажа, но определено е шедьовър...
  • "Животът ни е чудо. Чудо с даден му определен период на земята.

    Колкото и кратък да е, ние сме длъжни да го изживеем честно. И за нас, и за другите.

    Длъжни сме да намерим щастието в него, въпреки страха ни, че то ще е крехко и ще трябва да го пазим с всичките си сили. Ако не го намерим и не го закриляме, тогава чудото го няма.
    Всеки има моменти на слабост и мрак. Най-краткият път да излезем от тях е когато намерим щастието, да се вкопчим в него. Да го хванем за глезените и да не го пускаме.

    Казват, че има паралелни животи. И в тях ние сме много проекции на самите себе си.

    За всеки щастието е различно. Но има едно общо щастие – любовта. Любовта към всичко. Любовта като състояние от вчера, днес и утре. Носим ли я, светлината съществува, надеждата се ражда, вярата расте.

    Независимо дали е вчера, днес, или утре, отворете сетивата си за хубавото: за усмивката, за мястото, в което живеем, от нас зависи то да е любимо."

    Стефания Колева, Edna.bg
  • "Днес отброявам надеждите - крехки светилници в здрача."

    Отчаян, уморен си може би от хората, от времето и от тая пълна каша, в която живеем, но няма как тук сме и ни има. И докато дишаме трябва да търсим светлинката в тунела - живот!
  • "Днес онемяват безбройните сводове звездни върху очите ми."

    Най-тъжната мелодия - предчувствие
    озаглавена с името на "днес".
    Но съществува песен с име "утре"
    а "утре" е в утробата на "днес"..
  • "Тези в душата нахлули, когато остане без покрив"...
  • В самотата се раждат мъдрите размисли за живота, който не е вечна усмивка.
    Докато любовните ти стихове са светли и слънчеви, философските са мрачни - и така взаимно се балансират.
    Готов си поне за две стихосбирки, Мисана.
    Успех!
  • Абсурдно - като лош сън..., много е силно и объркващо, обзе ме неистов страх от отвъдното...!!!
    "Днес онемяват безбройните сводове звездни върху очите ми.
    Камбаните шеметно бият за моето най-последно излитане."
  • Малката свещ ... с пламък по вятъра ... Романтично и красиво...
  • Прекрасно стихотворение, но може ли да те помоля малко да се развеселиш и да забравиш за тъгата и негативните мисли. Поздрави и хубав ден!
  • Бих казала по-скоро, че задълбочено изследваш парченцето сетно от края...
  • Прочитайки творбата ти, като че ли усетих едно прозрение от страна на лирическия, същото, което и самият цар Соломон в цялата си слава, величие и богатство е прозрял!
    Младене, отново си наблегнал на нещо дълбоко и истинско, сякаш извадено от тайнството на живота!
    Поздравявам те!
  • Тъжно, но сякаш извира от дълбините на наранената душа. Поздравявам те за написаното, Младене. Заслужава си 5-те звездички. С удоволствие чета стиховете ти.
    Следващият стих, който ще се опитам да кача утре е за приятелството и протегнатата ръка. За мен ще бъде е чест да го прочетеш.
  • На мен не ми звучи мрачно или суицидно. Чета всичко, публикувано тук от Мисана, допадат ми неговите гмуркания и дълбоки потапяния в изтерзаната човешка душа - като в този стих
  • Мрачено, тъжно, безнадеждно ми звучи този стих!!! Няма смисъл в безсмислието! Аз също отдавна не търся смисъла на каквото и да било! Живея тук и сега, не си задавам въпроси защо и как, приемам радостите с благодарност, тъгата като каляване на издръжливостта ми, лошите моменти като урок по приемане, а любовта като дар от Бог! Всичко в този свят е игра и трябва да я играем с удоволствие! Трудно е, но не е невъзможно! Едно разбрах, че колкото по-сериозно гледаме на живота, той толкова по-сериозно ни излапва! Ако сме заобиколени със смях, смирение, приемане, обаяние, хумор, състрадание и удовлетворение, ще трептим в унисон с Вселената! Усмихни се, Младене! Животът е прекрасен за тези, които имат очи да го видят и сетива да го усетят!!!
  • Много истинско.
Предложения
: ??:??