Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра
докосне ли я с веещи ръце.
Една свещичка съм, а генератора
е силата на моето сърце!
© Данаил Таков Все права защищены