Сега си в прегръдката копнежна,
притихнала в талазите на моя глас
и заедно вървим в пътека безметежна,
в която те поведох отговорно аз,
а изворчето лъчезарно си бълбука
и ритмите любовни ни нашепва,
когато двамата сме тука
в една душа, за двамата, която трепва.
Света за тебе преобърнах:
създадохме човек – с мъжа и с жената
и в озарението на тишината те загърнах
с клетвени слова, дочути от Луната, ...