crazy-child (Талант)
11 10
1 июл. 2010 г., 19:53

Светата Троица 

  Поэзия » Любовная
628 0 3

Светците от съня ми…

Не мога да тълкувам…

Че болен е умът ми,

щом братята сънувам.

 

Със тез светци говорех,

защо ли бяха двама?

А вътрешно се молех

да свърши тази драма.

 

В средата настанена -

не бях ли бариера?

И трима устремени,

и трима с кариера…

 

Аз обща част се чувствах,

разкъсвах се морално…

С единия възкръсвах,

а с друг се закопавах…

 

Сюзие не беше…

И ревност даже няма.

В очите не блестеше,

а бе бездънна яма.

 

От двамата светци

греха си аз укривах,

а в своите очи

надеждата попивах.

 

И ето, че окончи

и падна тежестта ми.

Той тръгна си на конче,

а другий – на магаре.

 

Остана съвестта ми

и пусна си крилата,

а черното погали

на „светицата” душата!



© Талант Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??