18 янв. 2024 г., 13:54

Светлина 

  Поэзия
282 3 8

Пометоха думите смислени

завилнели със кръвен заряд

нестройни, космически звуците

завихрени в кръг непознат

Хармония няма, Всичко е хаос

Вселената мълком пищи

най-малка частица

душата отскубната

се влачи и с болка мълви

Отче,във Твои ръце съм

предавам на Теб своя дух

е казал нявга  Христос,

уморен светлина да раздава

на слепите още до днес

Пометоха думите смислени

в нестроен  Космически звук

остана само надеждата

за мир вселенски поднесен с любов

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, мила Тане
  • Хубав стих!
  • Благодаря Младене !
    Благодаря за отделеното време и хубавите думи!
  • Колкото и парадоксално да звучи, адът е нашето спасение и избавление, защото единствено чрез него опознаваме бездната на душата си:

    "най-малка частица
    душата отскубната
    се влачи и с болка мълви"

    В страданието има величие несъизмеримо с нищо друго на този свят. И именно адът ни хвърля в пламъците на душеспасяващото страдание. Трябва да благославяме всяко страдание и всеки ужас, който се изсипва като цунами върху нас.

    Поздравление за стиха ти, Руми. Изстрадан до мозъка на костите, той пречиства духа!
  • Благодаря за подкрепата, мила Таня Бъди здрава и вдъхновена
  • Само в хаоса се ражда Божият ред! Много мъдри слова, Руми!
  • Благодаря Мине, аз ти благодаря за отделеното време и топлите думи.
  • Хубав стих, Руми, наистина остава само надеждата, която крепи живота ни. Радвам се, да прочета и да се насладя!
Предложения
: ??:??