Далечни ,необятни брегове
ме викат и привличат
Ще тръгна рано призори..
преди слънце да изгрее.
Ще взема в шепи от ноща
от изгрева ще сложа във очите.
Сияйната необятна светлина
за теб ще скрия от звездите.
Ще скитам дълго,много дълго,
безкрая ще достигна,
когато се наскитам
при теб отново ще се върна.
Ще бъде нощ такава тъмна,
черна...но аз ще нося във очите
онази светлина ,която скрих
за тебе от звездите.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Аз самата много си го харесвам този стих!
Исках да го редактирам, но ще го оставя така.