Светя ли?
Не знам...
душата ми
разкъсва се на две -
гори,
боли,
в терзания се вие...
Към светлината
вдигам пак очи,
а само мрака
срещам там
и... нищо -
просто тъмнина...
и пак е изпреварил светлината.
А душата ми жадува
поне една искра
от нея - светлината...
© Виолета Димова Все права защищены