Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин
със слънчев лъч си играя.
Умът ми полита
в безкрайния мир.
Вечер звездите
броя си с наслада
Пътувам със мисли
по Млечния път.
Един ден, дори да ме няма,
ще бъда пак там, в тишината.
Малка звездица, от изток изгляла.
Житен клас в узрялата нива.
Ще скитам на воля
между звездни светове
и земята,
във твоите мисли
и в родния дом.
И ще бъда по-жива от всякога.
На светлината аз правя поклон.
© Румяна Маринова Все права защищены