Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето.
Дивечът преследван… не падна във дерето.
Прийомите му дръзки… словата безпардонни,
деянията плоски, а свалките чаровни.
О, да… той бе мъжествен, впечатляващо галантен.
Привлекателно отнесен… далеч от идеален.
Тази външна магнетичност капан за пеперуди
определи за архаични любовните му струни.
И погледът любовен се взря в нещо друго,
пърхащо с криле около него като лудо.
Такива джентълмени отдавна са известни -
Донжуановски герои с подходи хитри, лесни.
Но казват, че е просто, за мишките в хамбара
в капанчето да паднат с преситена награда.
От външност разноцветна преливат ни телата.
Очите замъглени с логичност непозната.
Любовно ли е чудото от плътските наслади?
Пеперудите изгарят в светлинните пожари!
© Валя Сотирова Все права защищены