dolly (Доли)
583 5254
21 июн. 2007 г., 10:05

Светове 

  Поэзия
609 0 13

Светове

 

Ооо, знам аз

от какво лепят миглите сутрин,

когато слънчев лъч ги целува

или е хладно мъгливото утро.

 

От прашеца,

който  меките дипли от сладост

разсипват, когато ги дръпнем

с изтръпнали пръсти.

 

От завесата,

която разделя двата живота.

Два или повече? И всичките истински!

Защото сме целите в тях.

 

И този прашец

омагьосва очите ни. За дълго

остава по миглите, да напомня

къде сме били и кога.

 

Да се връщаме.

Много пъти. Да търсим неистово

неизживяното, оставено там

за досбъдване...

 

Чак след време

обрасват пътеките с мъх,

а ние сме другаде

и отново сме търсещи...

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??