21 авг. 2022 г., 18:58

Светове 

  Поэзия » Философская
352 0 5

Охлюв. След дъжд. Излиза.
За здравей или сбогом се отнася.

Обувки. Шорти. Риза.
Великан отгоре се поднася.

 

Къща. Звук. Размазан стон.
Беше всичко дето беше.
Поглед. Гадно. Доминиращо пардон.
Де по-право да вървеше.

Няма комуникация на равна основа,

нито по черупка, пихтия или глава рогова.

Няма шанс да бъдат чути
викове, молитви и салюти.

Няма избор охлювът нефелно жалък -

може само охлюв да си бъде.
А пък великанът е за Бога малък,
и само великан да бъде е осъден.

И така всеки върви си в свойта вселена,
някои чисти – някому нужни и мили.
Други само тъпчат тревата зелена
и хабят живота и ефирните сили.

© Гориан Дрей Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох най-накрая някакви негативни забележчици и определения. При целия хейт офлайн и онлайн беше чудо без минусите. Но все пак както съм написал - всеки си има светове и световзъприятие...
  • Ами асоциативна поезия се пише от майстори и разбирачи. А това е по-лошо от тюрлю-гювеч, смесен с миш-маш с развалени яйца.
  • Идеята е ясна, развитието и е като никнейма ти - разбъркани букви и нищо Философее, философе ха ха Няма да гледам на колко години си, нека надеждата бъде жива
    подпис: Дориан Грей
  • Харесах!
  • Интересно!
Предложения
: ??:??