Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам -
света обгръща гъста мъгла.
И се лутам сляпа, без да знам път ли пресичам, или в кръг се въртя.
Забравям миналите дни, забравям как изглеждаха влюбените ми очи.
Забравям разпуснатите си коси под слънчевите лъчи и полъха на вятъра
по двете ми страни.
И вървя, неспирно бродя.
Светя като светулка в тъма и чакам с угасващата светлина да умра!
В гъстата мъгла обгърната стоя и забравям какво е било.
Забравям живея ли сега, или останах погълната от спомена
за някогашната светлина.
Забравям, ала знам - светулката ще изчезне и аз ще умра!
Лутайки се сама, пресичайки пътища, образуващи кръг,
в който безкрай се въртя.
И аз ще угасна в тъма!
Знам, понякога в гъстата мъгла се губи и светулката с най-ярка светлина.
08.03.2019г
© Цветомира Тошева Все права защищены