23 июл. 2010 г., 12:49

Светулки в тютюна 

  Поэзия » Гражданская
887 0 16
(на моите приятели от село Малево)
Тютюнът е адамбойлия.
Фенерчета сред редовете.
Шалварки тънки и шамия.
В роса окъпани нозете.
Неверници са ми очите...
На плещите ми Кръст тежи...
Намаз ли бе, посред нощите?!
Къде е Бог да се смили?!
Преминало през вековете,
наред със мляко и картофи,
Човекът е където свети... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
: ??:??