Светулките живеят в моето око.
Осъдени... римуват магистрали.
Оглеждат се в утайките на всяко езеро.
Пищят от радост, плачат от неправди.
Светулките се крият в моето сърце.
Задават невъзможните въпроси.
Оглозгват клоните на живото дръвче.
И мрачно питат... Ти защо си?
Светулките обичат тъмни светове.
Навярно там се крият много тайни.
За тях звездите са далечни Богове.
За мен светулките са... Уникални!