Ilis (Алина Стоянова)
113 3582
27 июн. 2021 г., 20:54

Светулково мляко 

  Поэзия
734 8 16

 


 

Липите ме влудяват с аромат
от светлите си, бухнали къдрици.
Аз вдишвам те, издишвам, чуден свят!
Приспивам те в гнездо на малка птица.

 

Сто хиляди светулки някой пръсна
над речната алея. Онемях.
Най-ярката в душата ми възкръсна,
фенерчето ѝ лумна. Отлетя.

 

И тихото прелива. Много тихо
изпълва зейналата  глъбина,
в която Бог отглежда тъжни стихове,
звезди, светулки, вечната луна.

 

Пастир е Той. Светулковото мляко
събира в поднебесните си менци.
Трепти, искри в сияния каймакът
от първия гълток на Младенеца…

 

Отпих и аз… А моята светулка
след тихата си паша се завърна.
Щурец скрибуцна с новата цигулка.
Два облака сърдити… се прегърнаха.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??