20 окт. 2010 г., 16:23
У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е.
Всичко тихо отминава.
И аз ще тръгна някой ден оттук.
Дори не зная колко ми остава
до светлата надежда да вървя...
А тя сега е толкова далече
и пътят е обрасъл в суета...
Потънал е в подмяна на копнежи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация