Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...)
Бандит ли е – подкрепя
го за приятел драг.
А своите поети –
третира като враг.
И ето че: залитва
в „модерни“ времена́ –
към Дявола молитва
мълви на колена́...
В космични дестинации
измерено: е млад
Светът ни, но с „овации“ –
от Времето назад...
Така по подразбиране
дори е остарял –
в екраните се взираме,
където се е сврял...
В екраните общува
с нас дигитално днес,
ала това му струва:
Човешкият финес!...
И в мъртвите екрани
(тъй много делови́!)
остават не разбрани:
и страсти, и съдби...
Дори е амбициран
Светът ни в таен час –
да може да зомбира
човешкото във нас.
Граничи той с безумие,
без нежни сетива,
във но́щи с пълнолуние...
... И мрачно е това.
Остават неразбрани
„инстинктите за плод“:
жените – „мъжкарани“,
мъжете – с „нежен код“...
Навярно от Епохата
Светът ни обладан –
върти се в суматохата
ѝ...
.... Все недоразбран!...
Дали́ той паралелен
избрал е днес брега,
където да живеем
в „обратен“ Свят сега?...
А между „двата свята“
(възможно през портал)
щом минем „Необята“:
и Бог не би ни спрял...
Но днес защо неи́стово
абсурдно се стреми
Светът ни към измислени
в Пространството земи́?!...
Към Космоса наднича,
с неразбираем плам –
Планети търси „ничии“
да се пресели там...
Надмогнал гравитацията
звездите го влекат,
космична навигация
към тях му сочи път.
Но на ръба застанал
той взрян в Безкрайността
и гледайки екраните
върви към Пропастта...
Понеже властно мамят
далечните звезди
и „звездната му памет“
натрапливо твърди,
а без да знае точно
Светът ни вярва сам,
че Всичко е започнало
в Началото от там
Какво ли по-прекрасно
очаква той от тях,
че го привлича властно
Космическият прах?...
... А може и да има
(и всеки би приел!)
Действителност незрима
в абсурден паралел,
но колкото и прелестна,
дори и с Нова страст –
ще бъде неизвестна
и чужда тя за нас...
А в нашата, свещената
Земя е станал вещ
Светът ни – във Системата
тотална за грабеж...
... и Времето, в което
безпаметно руши́́
Земята ни – е взето
от нашите Души́!...
В кроежите безумни
за Нови светове́,
успял е да придума
дори и Богове́...
И се надява спешно
във Цифровия век
да създаде успешно –
Изкуствен интелект...
А той ще е с претенция,
едва ли не на Бог!...
Но в пристъп на деменция –
„изкуствено“ жесток!...
Животът на Земята
в хроничен махмурлук:
започвайки с децата –
уни́щожи́л би тук!...
А свят от как светува
след „Оня първи“ век,
Животът съществува:
и с Бог, и със Човек...
Светът се е побъркал –
абсурдно променен:
не вярва вече в щъркели
от секса изкусе́н.
Дори се е изхи́трил
и като стар бохем,
днес бебета „ин ви́тро“
си прави без проблем...
... След време ще финтира
и „старият“ ни секс –
и „3-D“ ще принтира
той „Новият“ човек...
Не осъзнава ри́ска
по който е поел
Светът ни днес и иска
живот във паралел,
но там ще са излишни
Човешките неща –
киборгите ще дишат
дори и без душа...
Епилог:
...но ако има нейде знаков
горе (във Безкрая) Бог,
или́ Космичен разум ня́какъв –
той нека му даде урок,
та и преди да стане късно
Светът прозре във самота:
че корените щом прекъсне –
без шанс ще е през Вечността!...
29.09.2019.
© Коста Качев Все права защищены