СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ
Не знам дали достойно преживях
от Бога отреденото ми Време? –
дали не вдигах само шум и прах,
възседнал поетическото стреме?
Дали възторзи, слава, суета
и моята душа не покориха? –
или светът на кръст ме зачерта
с написаните мои два-три стиха.
Успях ли в тях докрай да се раздам,
или отмъкнах тон злата и сърма?
Ако е тъй, във непристъпен ямб! –
откраднатото с лихвите ще върна.
Дали нахраних гордия бедняк
пред черквата с несръчните си рими? –
един – забравен в Нищото! – глупак
сред пеещите братя – херувими.
И аз ли тъй внезапно помъдрях?
Ще питам Шекспир – и Мевляна Руми.
Достоен бях – между сълза и смях! –
в печален свят от думи. Думи! Думи.
© Валери Станков Все права защищены