25 сент. 2006 г., 11:39

СВИЖДАНЕ 

  Поэзия
606 0 7
Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.

Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.

© Павел Цветков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??